Уважаема г-жо Караянчева,
Уважаеми сънародници,
Уважаеми народни представители,
На старта сме на последния политически сезон от мандата на 44-тото обикновено Народно събрание. Остава един непълен сезон с по-малко от 30 пленарни заседания. Време е за равносметка и набелязване на неотложните задачи.
Настоящото Народно събрание ще остане в историята с бойкота на нормалното функциониране на парламентарната дейност от опозицията и пълната липса на желание за диалог от страна на управляващото мнозинство. Приемаха се закони, чиято задача бе да дават легитимност на управление лишено от широка обществена подкрепа. Това противопоставяне в парламента се пренесе и на улицата с дълго продължили протести, сблъсъци и формулира нуждата от промяна, защото проблемите на българина станаха много и непреодолими – от лошата инфраструктура и ниските доходи до създалата се криза в здравеопазването, станала осезаема по време на КОВИД пандемията.
Ние, като народни представители, не поехме в пълен размер отговорността, която ни е възложена от избирателите. Упражнявахме слаб контрол върху мерките, които предприе правителството. Допуснахме подмяна на утвърдените механизми заложени в „Национален план на Република България за готовност за грипна пандемия“ с набързо назначения Национален оперативен щаб (НОЩ), на който легитимността на пълномощията останаха спорни. Не поехме и достатъчно активна роля при формулиране на мерките, с които да бъдат намалени щетите за икономиката и за всеки отделен човек, произтичащи от наложените противоепидемични мерки.
Сега предстои създаването и утвърждаването на важен за държавата план, „Национален план за възстановяване и устойчивост на България“. С него ще бъдат разпределени 29 млрд. евро за да се компенсират щетите от пандемията и да се създадат условия за развитие в редица секторни политики. С тях трябва да се подпомогне изпълнението на „Зеления пакт“, да дадем тласък на българските технологии, образование, социални политики за изпълнение в дългосрочен период до 2027-ма година. Едва ли в оставащия кратък срок ще успеем да вместим в програмата си, по достатъчно съдържателен начин, функциите на парламента за създаването и утвърждаването на този важен за развитието на страната ни план, но трябва да набележим законодателните инициативи, които са свързани с него и механизмите за парламентарен контрол по изпълнението му, включително създаването на специална комисия на Народното събрание. Комисията трябва да даде равен достъп за контрол от всички парламентарно представени партии за разпределението и разходването на този огромен финансов ресурс. Необходимо е да се положат всички усилия и да не се даде възможност отново фондовете на европейската солидарност да отекат в нечии частни джобове и да компрометираме авторитета си на държава покриваща европейските стандарти за функциониране на държавността. Особено значима за това е ролята на българския парламент.
В края на 2020-та година приехме държавния бюджет, с които България трябва да обезпечи всички свои потребности, но чрез него за пореден път не дадохме необходимата тежест на повишаване благосъстоянието на хората. Предложените данъчни облекчения от групата на „Прогресивните социалисти“ останаха извън обхвата на вниманието на мнозинството въпреки, че характера на предложенията беше рационален и щеше да даде повишение на доходите на огромен брой данъкоплатци, без да се наруши общата рамка на бюджета.
Дълго отлагахме нужните допълнения в Изборния кодекс и така създадохме предпоставки за упреци. Сега в кратки срокове, но с обстоен дебат, се налага да направим нужните добавки. Това не трябва да е свързано с въвеждането на форми на гласуване, които не са ни традиционни и не са утвърдени изборни практики в страни от Европейския съюз, от където да почерпим опит.
Ограниченията на противоепидемичните мерки налагат промени и върху формите на предизборната кампания. Срещите с избирателите няма да може да се провеждат така, че партиите да имат максимален достъп до избирателите за да представят своите програми, а и да осъществят обратна връзка с тях.
За това Изборния кодекс трябва да отрази новия характер за провеждане на предстоящата предизборна кампания с адекватен безплатен достъп до националните медии. В предстоящият дебат ще представим конкретни предложения за структурата и механизмите за такъв тип кампания, но сега в своето обръщение поставям акцент върху това, защото правилата не трябва да дават предимства за никоя партия по силата на статут или заради разполагаем финансов ресурс. Всеки избирател трябва да има еднаква възможност да има свои представители в българския парламент, а това може да се случи само в условия на информиран избор. При социална изолация оценихме предимствата на традиционния бит, но получихме възможност да разкрием преимуществата на технологиите. Затова, сега ще проведем избори посредством електронно гласуване, вероятно, с по-голяма степен на доверие към тази иновация. По тази причина не бива, в никакъв случай, да допуснем забавена или лошо организирана процедура да повлияе на нормалното провеждане на изборите. Всички институции, чието задължение е обезпечаването на предстоящия вот, подлежат на контрол от парламента и ние трябва да упражним своите правомощия.
Има и неща, които са извън обхвата на Народното събрание на Република България. Това, освен датата за провеждането, също е и възможността нашите сънародници в чужбина да упражнят своето право на глас в условията на противоепидемични мерки на други държави. За това, призовавам президента да определи дата, която да е максимално отдалечена от днешните тежки ограничения в редица европейски страни.
Изминалата 2020-та, освен годината на КОВИД-19, беше и година на тежки политически конфронтации. Напрежението между институциите демонстрира липса на воля и неосъзнаване при криза на отговорността за обединяване на усилия в полза на българския народ. Партиите следваха интересите на върхушките си и това беше водещо в поведението им, а НЕ дневния ред на обществото. Особено видимо беше това при парламентарно представените партии. Новосъздадените субекти очевидно са изразител на частни и корпоративни интереси. Голямо изпитание за българския избирател ще бъде предстоящия избор. Безогледния популизъм отново взема връх над реалните програми и експертни становища. Отказа на избрани депутати да изпълняват задълженията си подложиха на съмнения суверена доколко е предназначението в негова полза на българския парламент. Заедно със самоцелната конфронтация и скандали, това доведе до ниския рейтинг на представляваната от нас институция. Осигуряването на кворума се превърна от задължение на всеки народен избраник в инструмент за политически натиск. Ние, групата на „Прогресивните социалисти“, отговорно се противопоставихме на тази тенденция. Със своята работа в Народното събрание, участието в дебатите, парламентарния контрол и внесените законопроекти работихме за отстояване на парламентаризма. Позициите, които отстоявахме са последователно следване на политическата линия, за която всеки от нас е получил подкрепа за мандат. Именно следвайки принципите си напуснахме ПГ „БСП за България“ за да останем социалисти. За всички последващи действия получаваме подкрепа от все повече хора желаещи промяна. За това създадохме новия ляв политически проект – политическа партия БЪЛГАРСКА ПРОГРЕСИВНА ЛИНИЯ.
Уважаеми колеги, пожелавам ви успешна работа в оставащите месеци на 44-тото Народно събрание.
